~Twilight~ Twilight, New moon, Eclipse, Breaking dawn, Midnight sun |
| | 15 глава, 6 книга | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Dany Admin
| Заглавие: 15 глава, 6 книга Съб Юни 27, 2009 2:49 pm | |
| 15. Има ли иконом в къщата? Превод: ki6i
На следващия ден, бях в гаража и помпах гумите на колелото си, когато мама отби към алеята ни, подаде се от кола и ми сервира: - Поканих семейство Стърлинг на вечеря. – информира ме. - Ти си направила какво? - попитах, освобождавайки помпата от клапата. - Поканих ги да дойдат. – повтори тя. - Защо? Как? – изправих се, шокирана от новините, които майка ми бе донесла. - Обадих им се по телефона. Защо си така странна? Хората правят такива неща от десетилетия. - Но... - Госпожа Стърлинг бе толкова радостна. – продължи мама. – Не мисля, че някой друг от града ги е канил досега, така че мога само да кажа, че се гордея, че бях първа. - Много се радвам за теб... но... - Не искаш ние да се запознаем с тях? Или те да се запознаят с нас? - И двете. - Значи ги искаш само за себе си. – простена майка ми. - И има ли нещо лошо в това? Току-що се запознах с тях. Позволи ми да прекарам малко време насаме с тях преди да започнеш да парадираш с тях през функционерите в клуба по голф. - Е, ако знаех, че ще реагираш толкова бурно... Предполагам, че трябва просто да се обадя и да отменя срещата. - Да не си посмяла! Не можеш; ще е грубо. - Знаех си, че ще разбереш гладната ми точка. – каза тя, давайки ми свръх пламенна прегръдка тип „триумфираща майка”. Още от дете, всички семейни хранения на семейство Мадисън се сервираха в столовата т.е. на една малка продълговата масичка със столчета в тон. Драскотините и петната по нея издаваха възрастта й като кръговете върху стъблата на дърветата. Закуска, обяд и вечеря; домашните; както и многото училищни проекти се сътворяваха тук, на тази маса. Гостната обаче се пазеше само за гости и празници. Изведнъж на масата се озоваваше празнична покривка, сребърни свещници стил „Стърлинг”, кристални солнички за сол и пипер, ленени салфетки и някои съдове от китайски порцелан от близкия шкаф с витрина. - Нямаме нито една черна ленена покривка. – извиках на мама, която бе в кухнята и приготвяше вечеря. Ровех из чекмеджетата на шкафа в търсене на нещо, което да се понрави на вкуса на Стърлинг. Но всичко, което имахме се изчерпваше до две покривки в бледо лилаво и бяла дантела и една мушама с флорални мотиви. - Защо някой би искал черна покривка? - Имаш ли си и на идея кого си поканила на вечеря? Спрях на една кафява с бродирани листа и се заех да подреждам порцелана на баба. - Не се сещам за друг път, в който да се захванеш да подреждаш масата по собствена инициатива. – каза мама със стъклена ваза със свежи цветя в ръце. – Трябва по-често да каня Стърлинг. Не е хубаво да слагаш съдовете прекалено рано. Ще се напрашат. – посъветва ме мама. - Просто искам да знам, че всичко ще е перфектно. Хенри и Били Момчето дотичаха от сутерена като прииждаща армия. – Кога ще е вечерята? – попита Били. Ужасих се: - Той няма да присъства, нали? - Разбира се, че ще присъства. Той е част от семейството. - Но аз съм сложила съдове само за шестима. - Е, нищо сега вече знаеш, че трябва да сложиш за осем. Освен това имаме дванайсет места, не е проблем. - Представих си как темата на разговор се измества от „Какъв е живота в Румъния” към нещо от сорта на Стар Трек. Пожар забушува във вените ми. И Били го усещаше. Той вдигна победоносно вежди и после се отправи към стаята си заедно с Хенри. Последвах двойката идиоти нагоре по стълбите. Намерих новата си раница от „Парти на чантите” попаднала незнайно как до полицейската ми палка. Почуках на вратата му. - Вампири не се допускат. – изкрещя той между няколко момчешки кикота. Бутнах открехнатата врата. После отворих портмонето си и му подадох пет доларова банкнота. – Ще помолиш ли да вечеряш у Хенри? | |
| | | Dany Admin
| Заглавие: Re: 15 глава, 6 книга Съб Юни 27, 2009 2:50 pm | |
| Лицето му засия сякаш току-що бе видял чисто нова фигурка на Люк Скайлокър. - Нямаш проблем. - Обещаваш ли? - Честен кръст. Връчих парите на брат си. Той стисна здраво банкнотата в ръка: - Това бе само, за да го помоля. – каза той. – Но не е задължително да ходя. Едва сдържах инстинкта си да го ударя с портмонето по тъпата глава. Личеше си, че се бе учил от най-добрия, затова в крайна сметка реших да уталожа реакцията си. Зарових отново в портмонето си. Бяха ми останали само три банкноти по един долар. - Това е за да останеш там. – казах и му подадох една. - Това е, за да „ядеш” там. – подадох му още една. - А това е, за да не си идваш преди да е станало много късно. - Е, в такъв случай ще ми трябват още пари, за да гледам и филм. - И за начос. – добави Хенри. – Винаги ям начос по време на филм. - Обзалагам се, че го правиш „винаги”. Сигурно ще поискате и пари за видео игри? И двамата кимнаха енергично. Това бе риторичен въпрос. – изръмжах. – Това е всичко, което имам. –подадох му една десетачка, една двайсетачка и няколко банкноти целите осеяни в памучени влакна от дрехите ми. – Но обещавам да ти подаря и първородния си син, ако съумееш да изкараш цялата нощ там. - Това ще се направя, че не съм го чул. – каза, докато аз вече тичах с все сила към вратата. - Мислех, че правиш пържоли! – казах, когато отново бях в кухнята. Очаквах да усетя едва доловим аромат на марината, а вместо това се натъкнах на обикновена вода вряща на котлона. - Реших, че ще е по-добре да направя спагети. –каза мама. - Стърлинг не могат да ядат това. Трябва да им приготвиш месо, за предпочитане по-сурово. - Защо... да не са животни? Прехапах черната си устна. - Сигурна ли си, че не можем да наемем кетъринг? – попитах. – Или поне някакви сервитьори? Те са свикнали да имат иконом. - Ние сме такива, каквито сме – не наемаме други хора. Знаеш го. Убедена съм, че ще харесат кашкавалените ми тортелини със салата. Освен това баща ти се опитва да пести. - Сега не става въпрос за тате. Ние ще сме домакини все пак. - Сигурна съм, че обичат италианско. Представих си как прежаднели за кръв и гладни до смърт семейство Стърлинг гледат злобно родителите ми в очакване на истинското блюдо. - Има ли някой в това семейство, който би се вслушал в мнението ми? – закрачих нервно и отидох да отворя хладилника. Не си давах напразни илюзии, че ще го видя пълен с кървави шейкове, но едно момиче винаги може да се надява. – Не обичат чесън, помниш ли. Никакви чеснови хлебчета. - Знам казвала си ми го хиляди пъти. - Е, не запомни, че трябва да направиш пържоли, въпреки че те помолих. – промърморих. - Ще ми трябва помощ за шоколадовите сладки. – мама ме смушка с лакът. Джеймсън поднесе пудинг фламбе. Сара Мадисън щеше да сервира сладки от микровълновата. Докато се борех с десерта, осъзнах че преди бях прекарала толкова много време в мисли какво ще облека за срещата си със Стърлинг, а сега дори не бях започнала да мисля. Претичах стълбите с единствената мисъл какво би било идеалното облекло за домакин на вечеря със Стърлинг. Смених поне пет вида тоалети и естествено накрая се спрях на това, което бях облякла първо - черна дантелена пола с много волани, бял корсет, чорапи на черни и червени райета и черни лачени обувки с каишка около глезена. Когато най-сетне звънецът на входната врата иззвъня бях капнала от умора. | |
| | | | 15 глава, 6 книга | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|